tag:blogger.com,1999:blog-91481311856539850602011-07-08T11:02:24.599-07:00gnqvhttp://www.blogger.com/profile/10899679291762819666noreply@blogger.comBlogger11100tag:blogger.com,1999:blog-9148131185653985060.post-63914840858580774612009-07-05T10:04:00.001-07:002009-07-05T10:07:05.089-07:00Имало едно време един лист. Веднъж вятърът го откъснал и той полетял нагоре надолу. Малко врабче, току що излюпено, го попитало:<br /><br />-Ти защо падна от дървото?<br /><br />-Не съм паднал, просто ми омръзна да стоя там.<br /><br />-А накъде летиш?<br /><br />-Където си искам, натам летя.<br /><br />Трябва да признаем, че той бил твърде горд и високомерен лист, за да си признае, че не умее да лети и напълно е подчинен на външни влияния, например на вятъра...а може той и наистина така да си е мислил.<br /><br />Когато вятърът стихнал, листът паднал в реката и започнал да се носи по течението й.<br /><br />-А сега защо падна и накъде си се отправил? - попитало врабчето.<br /><br />-Аз не паднах-обидил се листът-просто ми омръзна да летя и поисках да поплувам, а накъде-накъде си искам, тъй като аз съм свободен лист и правя, каквото си искам.<br /><br />-А защо не поплуваш в другата посока?<br /><br />- Колко пъти да ти обяснявам - щом не плувам натам, значи не искам; правя само което искам.<br /><br />След няколко дена врабчето се научило вече да лети мъничко и видяло пак листа, но той бил съвсем пожълтял.<br /><br />- Защо си станал жълт? - запитало то.-Какво са ти направили? <br /><br />- Никой нищо не ми е направил, просто поисках да си сменя цвета и го направих.<br /><br />Врабчето повярвало на листа и оттогава започнало да счита листата за висши същества, защото не можело да разбере как може да се лети без крила, да се плува без ръце и крака, а още по-малко по желание да се сменя цвета. <br /><br />Но настъпила есента и все по-често листа се откъсвали и политали, но врабчето никога не видяло нито един лист да лети в посока обратна на вятъра, а когато попадали в реката, никога не се носили срещу течението. И никога не видяло лист, който да остане зелен.  <br /><br />Врабчето пораснало и придобило жизнен опит, а заедно с това променило отношението си към листата, живеещи в илюзията на самоуспокоението, че управляват живота си.<br />А още узнало, че има и други същества, които считат себе си независещи от нищо-хората. Тяхното поведение изцяло зависи от порива на емоциите им, чувствата и желанията. <br /><br />Врабчето така и не могло да разбере защо хората са толкова странни.<br />  И врабчето решило за себе си, че е по-добре да си признае, че вятърът може да го издуха и да промени набелязания от него път, но да има възможност да му противостои, отколкото да говори, че не е подвластно на вятъра и то лети именно там, накъдето иска, когато вятърът го носи в обратна посока.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/9148131185653985060-6391484085858077461?l=gnqv.blogspot.com' alt='' /></div>gnqvhttp://www.blogger.com/profile/10899679291762819666noreply@blogger.com0